Празнуването на Бъдни вечер преминава в очакване на Рождество Христово.

Това е последният ден от родилните мъки на Божията майка. Затова традицията повелява ястията на трапезата да са девет – колкото месеца трае бременността на жената. В някои краища на страната държат гозбите да са дванадесет – колкото са месеците в годината, а други седем – като броя на дните в седмицата.

Според църквата храните на трапезата могат да бъдат до 33 – възрастта, в която Христос се жертва, за да спаси човешкия род.

Задължително е да се поднесе пита.
Поверието изисква питата да е домашно приготвена – тъй като представлява символично жертвоприношение.
Украсява се с кръстове, кръгове и цветя – символ на плодородието.
В нея се замесва пара, за да покаже кой ще е късметлията през годината. Някъде пъхат и дрян за здраве.

В ястията за празничната вечеря се включват основно храни, които набъбват при варенето: жито, боб, леща, ориз, сухи пиперки, ошав, стафиди. Те са символ на зачатието, на бременността и раждането на новия живот.

• Сложете на масата мед – за да ви е сладък животът.
  
• Лук сложете, за да е много имотът, както люспите му.
  
• Чесънът пази от зли сили.
  Скилидка от него се носи през цялата година против уроки, гласи поверието.
  
• Житото – най-важната храна на българина, също трябва да е на трапезата.
  
• Добре е да предложите семки: тиквени, слънчогледови.
  
• По орехите ще гадаете за здраве и късмет: хубава ли е ядката, болестите ще бъдат далече от вас и домът ви ще е пълен, гнила ли е – чакайте неприятности.
  
• Напълнете фруктиерата с плодове.
• И каната с червено вино.
  
• Масата украсявате с елхови клонки.
  
• Вечерята започва рано.