Рецепти
Rozali.com » Рецепти » Полезно » Подправки
Розмарин
Rosmarinus officinalis
Rosmarinus officinalis е безспорно средиземноморско растение и вирее предимно около скалистите морски брегове, духано от солените морски ветрове.
Даже и името му, което произхожда от латински, означава морска роса.
Най-големият враг на розмарина е продължителен дъжд.
Той е вечнозелено растение и вирее през цялата година. А когато цъфти през пролетта, има много характерни лилави малки цветчета.
Розмаринът е подправка на щастието и спомените. По средата на зимата ни припомня за мириса на лятото и звуците на пчелите около лилаво-сините му цветчета.
Rosmarinus officinalis е безспорно средиземноморско растение и вирее предимно около скалистите морски брегове, духано от солените морски ветрове.
Даже и името му, което произхожда от латински, означава морска роса.
Най-големият враг на розмарина е продължителен дъжд.
Той е вечнозелено растение и вирее през цялата година. А когато цъфти през пролетта, има много характерни лилави малки цветчета.
Розмаринът е подправка на щастието и спомените. По средата на зимата ни припомня за мириса на лятото и звуците на пчелите около лилаво-сините му цветчета.
- Семейство: Устоцветни.
- Произхожда от земите около Средиземно море.
- Зелените части на растението имат приятен мирис и нагарчащ вкус.
- Като подправка се използуват листата на растението.
- В кулинарията розмаринът облагородява както сладки, така и солени ястия. Подходящ е за оризови пилафи, готвено с ядки, а също и като подправка за хляб, яйчен крем, сладолед, ястия от риба, дивеч, агнешко месо и др.
Фино стрит се поставя в салати от моркови, картофи, зеле, домати.
Доста популярна е сместа от равни части розмарин, салвия и риган.
Нейното несравнимо ухание е чудесно допълнение соса за спагети или доматената заливка на пици.
- Комбинира се добре в марината и в супи с дафинов лист, черен пипер, хвойна, лук, чесън.
- Не бива да се поставя в ястия заедно с естрагон, магданоз и босилек, защото розмаринът подтиска миризмата им.
- Розмаринът се съхранява много добре завит във влажна салфетка и поставен в хладилник. Загубата на вкус и аромат е минимална.
Няма никакъв смисъл да сушите розмарин, тъй като той вирее и през зимните месеци.
- От листата се получава 2% етерично масло чрез дестилация с водна пара.
То е безцветна или жълтеникава течност с миризма на камфора и горчив, слабо разхлаждащ вкус.
- В българската народна медицина се прилага при нарушен менструационен цикъл, за успокояване на болки в стомаха, против образуването на газове в стомаха и червата, за подобряване на апетита.
Той се употребява още при сърдечни неврози, астма, кашлица; а във вид на пластири - при ревматизъм.
Приема се във вид на извлек (1 чаена лъжичка ситно стрита изсушена суровина се залива с 200мл кипяща вода, кисне се 4ч в добре затворен съд, прецежда се, разделя се на 2 части и се пие сутрин и вечер на гладно).
Както етеричното масло, така и листата предизвикват отделяне на секреции в стомаха и червата, засилват жлъчната секреция. Те действат и противомикробно, диуретично и тонизиращо.
Не се препоръчва използуването му при бъбречни и чернодробни заболявания.
Розмаринът служи като дезинфектант на рани под формата на вани. Във водата половин час преди банята се поставя марлена торбичка с 50 г дрога на прах.
Използувано външно, етеричното масло дразни кожата.
Розмаринът влиза в състава на чайове и лечебни препарати, които трябва да се употребяват само под контрола на лекар (аборт).
Още:
- Латинското име на подправката: Rosmarinus officinalis L.
- Българското и народното име на растението: ливанче, бабин косъм, индирлия
- Етерично масло: oleum Rosmarini
- Латинското име на подправката: Rosmarinus officinalis L.
