Рецепти
Rozali.com » Рецепти » Полезно » Подправки
Анасон обикновен
fructus Anisi vulgarae
Обикновеният анасон се споменава в съчинения на Плиний Стари и Диоскуркд (I в.). Той се среща в списъка на Карл Велики за култивиране на лечебни растения (IX в.). През XVI в. от него започват да добиват етерично масло.
Изсушените плодове представляват свързани една за друга две семенки, дълги до 5 мм, широки 2-4 мм, прикрепени на дръжчици.
Съдържат полизахариди, протеини, левкоантоциани, до 30% тлъсто масло, 2-3% етерично масло с анизалдехид и други съставки. Тези плодове и тяхното течно, почти безцветно етерично масло притежават същия аромат и вкус, както на звездовидния анасон, което е доказателство за подобен химичен състав на маслата.
Етеричното масло на обикновения анасон обаче има и вещества, които не се съдържат в етеричното масло, добито от звездовидния анасон. Такива например са: анизкетон, куминалдехид, ацеталдехид и др. Анетолът в етеричното масло на обикновения анасон е до 90%. При недобро съхранение той димеризира в двуанетол. Предполага се, че двуанетолът има естрогенни свойства.
При образуване на двуанетол етеричното масло става отровно. Поради това то трябва да се пази на тъмно и хладно място в добре затворени съдове до 2 години. На светло под действие на въздуха и при нагряване постепенно добива тъмен цвят и неприятен вкус.
Плодовете и етеричното масло действат върху храносмилателната система, белите дробове и млечните жлези, като имат и слабо противомикробно действие. Те улесняват храносмилането на по-тежките ястия.
За лечебни цели плодовете (в които етеричното масло трябва да бъде не по-малко от 1,5%) и маслото се използуват във вид на сиропи против кашлица, а плодовете като запарка против колики и газове в стомаха и червата, особено при малки деца, за подпомагане на храносмилането. Те увеличават млякото на кърмачките. Прилагат се и като средство, коригиращо мириса на лекарствата.
Плодовете се приемат вътрешно под формата на извлек, като 4 чаени лъжички стрити на прах плодове се заливат с 300 см3 кипяща вода и се оставят да киснат 6 ч. Извлекът се приема за 1 ден на 3-4 порции, преди ядене.
Плодовете се употребяват и във вид на прах - 1 г плодове се разделят на три части за сутрин, обед и вечер.
Маслото се прилага вътрешно по 1-2 капки 2 пъти на ден преди хранене.
Плодовете на обикновения анасон трябва да се използуват не повече от 20 дни. В противен случай, приети дори в нормални дози, те могат да причинят дерматити или хронично отравяне.
Капнато върху хартия, етеричното масло от обикновения анасон също прогонва насекомите.
Още:
Обикновеният анасон се споменава в съчинения на Плиний Стари и Диоскуркд (I в.). Той се среща в списъка на Карл Велики за култивиране на лечебни растения (IX в.). През XVI в. от него започват да добиват етерично масло.
- Латинско име на подправката - fructus Anisi vulgarae
- Семейство - Пелинови (Сенникоцветни)
- Употреба - плодовете и листата на едногодишния тревист обикновен анасон
- Произход - Близкия Изток
- Като кухненска подправка се използуват обикновено 1-2 г плодове за 10 порции.
- Употребяват се главно в сосове, ястия от месо, дребни сладки, за посипване на хляб и други печива, за приготвяне на напитки (анасонова ракия); а листата - за салати.
Плодовете служат и за подправки при приготвянето на стерилизирани пресни краставички.
- Комбинира се с карамфил, индийско орехче, джинджифил.

Изсушените плодове представляват свързани една за друга две семенки, дълги до 5 мм, широки 2-4 мм, прикрепени на дръжчици.
Съдържат полизахариди, протеини, левкоантоциани, до 30% тлъсто масло, 2-3% етерично масло с анизалдехид и други съставки. Тези плодове и тяхното течно, почти безцветно етерично масло притежават същия аромат и вкус, както на звездовидния анасон, което е доказателство за подобен химичен състав на маслата.
Етеричното масло на обикновения анасон обаче има и вещества, които не се съдържат в етеричното масло, добито от звездовидния анасон. Такива например са: анизкетон, куминалдехид, ацеталдехид и др. Анетолът в етеричното масло на обикновения анасон е до 90%. При недобро съхранение той димеризира в двуанетол. Предполага се, че двуанетолът има естрогенни свойства.
При образуване на двуанетол етеричното масло става отровно. Поради това то трябва да се пази на тъмно и хладно място в добре затворени съдове до 2 години. На светло под действие на въздуха и при нагряване постепенно добива тъмен цвят и неприятен вкус.
Плодовете и етеричното масло действат върху храносмилателната система, белите дробове и млечните жлези, като имат и слабо противомикробно действие. Те улесняват храносмилането на по-тежките ястия.
За лечебни цели плодовете (в които етеричното масло трябва да бъде не по-малко от 1,5%) и маслото се използуват във вид на сиропи против кашлица, а плодовете като запарка против колики и газове в стомаха и червата, особено при малки деца, за подпомагане на храносмилането. Те увеличават млякото на кърмачките. Прилагат се и като средство, коригиращо мириса на лекарствата.
Плодовете се приемат вътрешно под формата на извлек, като 4 чаени лъжички стрити на прах плодове се заливат с 300 см3 кипяща вода и се оставят да киснат 6 ч. Извлекът се приема за 1 ден на 3-4 порции, преди ядене.
Плодовете се употребяват и във вид на прах - 1 г плодове се разделят на три части за сутрин, обед и вечер.
Маслото се прилага вътрешно по 1-2 капки 2 пъти на ден преди хранене.
Плодовете на обикновения анасон трябва да се използуват не повече от 20 дни. В противен случай, приети дори в нормални дози, те могат да причинят дерматити или хронично отравяне.
Капнато върху хартия, етеричното масло от обикновения анасон също прогонва насекомите.
Още:
- Латинското име на растението и семейството: Pimpinella anisum L.
- Българското и народното име на растението: обикновен (прост) анасон, резиян
- Етерично масло: oleum Anisi vulgaris
- На английски: Anis, anise, Sweet Cumin
- Испански: Anís, Matalahuga
- Арабски: Yanisum
- Френски: Ajowan
- Италиански: Ajowan
- Немски: Adiowan, Ajowan, Königskümmel, Indischer Kümmel


