Шоколадът - храна на боговете

0 коментара0/5

През вековете и в различни части на света, много видове храни са провъзгласявани за храна на боговете: мед, трюфели, халюциногенни гъби, вино. Но нищо не е толкова значимо, колкото шоколада, ако не обръщаме внимание на имената.

Шоколадът - храна на боговете

Тази ароматна тъмнокафява субстанция е нещо, без което много хора по света не могат да си представят живота, и се получава от растението с латинското название Theobroma cacao: Theo означава богове, а broma - храна. Това название е дадено на растението през 1753 г. от великия шведски учен К. Линей, страстен любител на шоколада.

Какво всъщност прави тази храна божествена?

Безспорно, не толкова нейната рядкост, колкото способността и да предизвиква състояние на духовна наслада, която обикновено не се свързва със съществуването и преживяванията на смъртните. Това е едно обещание за постигане на свръхчовешки подвизи.

Шоколадът заема изключително важно място в това отношение, както разказват различни поверия през вековете.

Смята се, че ефирното удоволствие, пораждано от шоколада, обхваща всички сетива, затова не е чудно, че първите консуматори му приписват свойствата на афродизиак. Това убеждение е широко разпространено.

На практика това се случва преди фактическото навлизане на шоколада на Запад. Това негово свойство е особено популярно в началото на 20-те години на ХVI век сред испанските конквистадори в Мексико, които все повече се пристрастяват към напитката, осигуряваща потентност и е почитана в обществото на ацтеките, които испанците се опитват да покорят. Те консумират шоколада късно през нощта, съгласно местната церемония, поднасян от мексиканските им съпруги, конкубини и слуги. Предвид обстоятелствата, е лесно да си представим как започвайки от слух, с течение на времето мълвата се превръща в божа истина.

Със сигурност именно това поверие лежи в основата на традиционния избор на шоколада като типичен подарък по време на ухажване. Мъжете му отделят специално внимание поради факта, че шоколадът може да дава сили.

Той се превръща в класически знак на любовта, използван в деня на свети Валентин, изразявайки едновременно привързаност и желание. Разбира се, забавлението е модерен навик, задвижван от търговски интереси. Въпреки това, превъзходството на шоколада е интересно заради начина, по който отразява ранните условности. През миналите векове често се е приемало, че той допринася за плодовитостта на жените. През ХVIII век английски здравен специалист описва как благодарение на консумацията на шоколад, съпругата му „три пъти родила близнаци”.

След първоначалното разпространение на шоколада в Европа, в началото на ХVII век, той е възприет като лекарство.

Приеман в течна форма, неговият приятен вкус се оказва истинска изненада, особено в сравнение с по- голямата част медицински еликсири, характерни за тази епоха. Необичайното възхищение, което буди, без съмнение, допринася за широкото му разпространение и множеството теории, които възникват, за да обяснят целебните му свойства.

Днес страстта към шоколада довежда до въвеждането на неологизма „шокохолик”. Този термин описва хората, които се страхуват да държат кутия с шоколадови бонбони в хладилника си, защото знаят, че не могат да устоят на ненаситността си и ще изядат всичките наведнъж.

Какво подклажда тази безумна страст? Съвременните изследвания показват, че шоколадът е комплексен продукт, който повишава чувството за щастие по заобиколен път. Той съчетава около 380 химически съставки, въпреки че преработката променя и намалява оригиналния богат състав.

Адам Древновски, изследовател от университета в Мичиган, проследява начина, по който шоколадът отключва производството на опоиди. Опоидите са вещества, подобни на съдържащите се в опиума, които създават усещане за умерена еуфория. Древновски установява, че консумацията на шоколад води до производство на естествени опиати в мозъка, които притъпяват болката и повишават усещането за благополучие.

По сходен начин, учени от института по невронауки в Сан Диего идентифицират три съставки на шоколада, които оказват въздействие върху мозъка, директно или косвено, по начин, сходен с въздействието на канабиса. Те наричат този ефект „канабоидно подобие”, обяснявайки как рецепторите на повърхностните клетки си взаимодействат с определени химически вещества, свързвайки се с белтъчините, което отключва определени реакции в клетката.

Шоколадът съдържа и теобромин, който принадлежи към класа алкалоидни молекули, познати като метилксантини. Тези вещества се намират в шестдесет различни растителни вида. Те включват кофеин, основния метилксантин в кафето, и теофилин, основния метил- ксантин в чая. Теоброминът е основния метилксантин в продуктите от какаово дърво. Ефектът на теобромина върху човешкия мозък е сходен на този на кофеина, но в много по-малък мащаб.

Шоколадът има и умерени диуретични свойства. Той е умерен стимулант и може да отпусне гладката мускулатура на бронхите на белите дробове. Фактът, че нивото на теобромин в тялото намалява наполовина шест до десет часа след консумацията на шоколад, обяснява нестихващия апетит за шоколадови изделия.

Нивата на теобромина са по-високи в черния шоколад, отколкото в млечния, при който е намалено съдържанието на какао поради по-високото съдържание на мляко и захар. Но дори и при по-рафинираните видове черен шоколад, има значителни разлики в химическия състав на готовия продукт. Защо това е така, става ясно на следващите страници.

Какаовото дърво е характерно за районите на Латинска Америка, разположени между Мексико и басейна на река Амазонка. То изисква постоянни климатични условия: температура, която не пада под 16. С, значителна влажност на въздуха и защита от преките слънчеви лъчи. Влажните тропически гори, които някога са били естествената му среда, осигуряват и друг елемент, който е от основно значение за растежа на Theobroma cacao: мушичките, които са изцяло отговорни за опрашването.

Какаовите дървета имат листа, цветове и плодове през цялата година. Цветовете се разтварят от малки възглавнички, разположени по ствола и по-големите клони, като само малка част от тях стават на плодове или шушулки. Те са оформени като големи овални пъпеши, шафранено жълти или червени на цвят, в зависимост от сорта. Лесно можем да си представим как какаовите дърветата, окичени с толкова цветни украси, са впечатлили първите европейски завоеватели. Те описват този феномен като cauliflory, което означава „цъфтеж от стеблото”. Самите шушулки имат нужда от четири до пет месеца, за да достигнат пълния си размер, и още един месец, за да узреят напълно. Всяка шушулка съдържа 30–40 жилави бобовидни семена, заобиколени от сладка, лепкава бяла пулпа, леко кисела на вкус, но освежаваща.

Събирането на плодовете трябва да става много внимателно, за да не се повредят възглавничките, които продължават да цъфтят, а следователно, и да дават плодове. Какаовите зърна, извадени от узрялата шушулка, са много привлекателни. Те са светли на цвят и са набраздени с жилки. Древните жители на Мексико ги използват като парично средство и търгуват с тях като със стока. Корените на думата „какао” могат да бъдат проследени до термина kakawa, който се среща в културата на олмеките, която процъфтява в района на топлите и влажни провинции Веракруз и Табаско в Мексико в периода 1500–400 г. пр. н. е. Днес е почти сигурно, че това е родината на какаото. Няма съмнение, че първият пример за зрели какаови шушулки са тези, които са се отворили, падайки на земята, поради което семената им са ферментирали в собствените си сокове.

За първи път испанците се натъкват на шоколада при срещата си с ацтеките, които са усвоили тайните на преработката и приготвянето му от по-ранната цивилизация на маите, а те на свой ред са я наследили от олмеките.

Всичките три култури го консумират като напитка. Тъй като какаовите зърна са богати на мазнини, смесването на смляно какао с вода води до бързото разделяне като какаото постепенно се утаява на дъното на чашата, образувайки неприятна мътилка. За да избегнат това, древните жители на Мексико приготвяли xocolatl от cacahuatl с добавяне на студена вода и усилено разбъркване (xoco означава горчив, а atl – вода); след това изливат течността от една кана в друга от определена височина, за да се образува пяна, която се приема за най- важната характеристика за цялостното сетивно преживяване.

Откъс от книгата "Златната книга на шоколада" в която ще намерите повече от 300 великолепни рецепти за шоколадови изкушения - бисквити, десертчета, сладкиши, кексчета, палачинки, изискани десерти, кремове, сладоледи, торти, бонбони, напитки и солени ястия с шоколад. Книгата е богато илюстрирана, което ви дава възможност да видите готово вече лакомство, преди да сте започнали да го приготвяте.

Златната книга на шоколада

Още за: шоколад

Няма коментариДобави коментар »

Няма добавени коментари към тази статия

Добави коментар за "Шоколадът - храна на боговете".