Нюрнбергската наденичка - една ревностно пазена тайни

0 коментара0/5

Нюрнбергската наденичка не бива да е по-дебела от малкия пръст, не бива да тежи повече от 25 грама, а дължината ѝ не бива да надвишава 9 см. Пълни се само в агнешки черва, а рецептата за направата ѝ е една от най-ревностно пазените тайни.

Нюрнбергската наденичка - една ревностно пазена тайни
Нюрнбергската наденичка - една ревностно пазена тайни

Преди 700 години - на 13 септември 1313-та, Градският съвет на Нюрнберг издава предписание за производството на наденички, в което записва следното: "Alle sweinen lentpraten sol man in die wurste hacken". Предписанието задължава производителите да използват за наденички само рибицата на свинята - т.е. най-хубавото месо. Така се ражда кулинарният специалитет от Нюрнберг. В историческия документ, който се съхранява в държавния архив на Бавария, "бащите" на нюрнбергската наденичка са записали, че специално назначавано длъжностно лице ще следи за това кой, къде, кога и как коли прасета за месо за наденички. Този служител е наречен "Würstlein" - умалително от немската дума за наденица.

Изтъняването на наденичката

Нюрнбергската наденичка - една ревностно пазена тайниТова предписание е първата документирана в Германия нормативна уредба, в която става дума за производството на хранителен продукт, казва председателят на Съюза за защита на нюрнбергските наденички Реймлер Хаймлер.

Да, и такъв съюз има - неговата задача е да брани географския произход, рецептата и качеството на кулинарния продукт; да го предпазва от настъплението на всякакви други наденички, за които се твърди, че са нюрнбергски. Даниел Бургер, който е служител в държавния архив на Бавария, твърди на свой ред, че е възможно рецептата да е съществувала и преди градската управа на Нюрнберг да я запише като норма в официален документ в далечната 1313 година. Но сравнено с другите проблеми, с които наденичката от Нюрнберг се е сблъсквала в 700-годишната си история, този дебат е доста безобиден, казва архиварят.

Така например през 16 век пазарната цена на наденичката пада стремглаво, което прави производството ѝ нерентабилно. Изобретателни производители решават да смалят размера и, като идеята е, че в този миниатюрен вид на наденичката опаковката от 1 килограм ще изглежда доста внушително. Именно в тези си нови размери наденичката се продава и до днес. Спорен е обаче въпросът дали това е истинската причина за коригирането на размера ѝ - защото има и една легенда, която гласи, че наденичката е "изтъняла", за да могат надзирателите в затвора да снабдяват затворниците тайно с наденички, пъхайки ги през ключалките на килиите.

Нюрнбергската наденичка - една ревностно пазена тайни

Победоносният ход на специалитета от Нюрнберг

От 2003 година наденичката се ползва и със защитата на ЕС. Според предписанията на Брюксел, нюрнбергска наденичка може да се нарича само тази наденичка, която е произведена в Нюрнберг по оригиналната рецепта. Преди две години пазителите на оригиналния продукт настояха да бъде вписано и следното изискване: за производството на наденички да се използва само месо, отглеждано в района на Нюрнберг. Искането обаче беше отхвърлено с аргумента, че и производителите на известния в цяла Европа любекски марципан не използват само бадеми от района на Любек.

Независимо от препятствията по пътя си, миниатюрната наденичка продължава победоносния си ход: тя е неизменна част от менюто на водещи вериги хотели по цял свят - в САЩ, Дубай или Шанхай нюрнбергската наденичка отдавна се е преборила с традиционните британски кренвирши. По всичко личи, че и 700 години след рождението си миниатюрната наденичка от Нюрнберг продължава да жъне нови и нови кулинарни успехи.